„РЕКАТА ЩЕ СЕ ВЪРНЕ” („РЕКА ВЕРНЕТСЯ”)
Георги Константинов Христов (р. 1943 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Денис Карасёв
Георги Константинов
РЕКАТА ЩЕ СЕ ВЪРНЕ
Реката ще се върне в пустинята на моя сън.
И рибите венец от тръни тревожно ще плетат –
за челото на камък, паднал от далечен хълм,
а може би за моя ден, прострян на кръстопът.
Реката ще се върне, ще ме покрие със вълни,
на чувствата ми бистри ще сложи златни брегове.
Ще ме докосват с устни коленичили жени
и ще ме гонят топлите им меки гласове,
но аз ще търся извора, обратно ще тека –
ще се смалявам тихо. И нейде в сините гори
нагоре ще протегна тънка невидима ръка
към малка бяла пряспа. Тя ме сътвори.
1968 г.
Георги Константинов
РЕКА ВЕРНЕТСЯ (перевод с болгарского языка на русский язык: Денис Карасёв)
Река вернется вспять, в пустоты снов волной плеснув,
и рыбы в тишине сплетут из ила и шипов венок,
венчая им меня когда я на камнях засну,
а может – жизнь мою
на перепутье всех дорог.
Река вернется вспять, и, окатив скупой водой,
любовь мою короткую
укроет в теплых берегах.
Меня, как в дальней юности, разбудит голос той,
на чьих пустых ладонях отпечаталась моя рука.
Но я пойду к истоку той реки, текущей вспять,
где тонкий ручеек тихонько заструится по камням,
где с незнакомой высоты невидимая пясть
протянется назад, к холму земли. И сотворит меня.